Prey - Струва ли си времето? Review/Ревю

Satsura
Satsura
в NEXT TV Публикации: 29
Ние сме на космическа станция Talos-1, която претърпя някаква катастрофа, по-голямата част от персонала е загинала, самата станция е частично разрушена, а като плюс главния герой Морган не помни нищо. Какво ще правим? Ще се приспособяваме и импровизираме, по време на целия игрален процес. Тези които обичат System Shock или Deus Ex ще се почувстват в свои води.



Разработчиците от Arcane изобщо не са се притеснявали да взимат идеи от други проекти.
Стила на Prey идва от BioShock, атмосферата пък ни напомня на Half-Life 2 и Portal, а някои от враговете напомнят на Alien Isolation. Предаването на историята и някои от механиките са взети от Disshonored, но всичко това е толкова добре изпипано в Prey, че да обвиним разработчиците в плагиат просто няма да стане.
Повечето от вашето време в играта ви предстои да изследвате околния свят, да търсите късовете на история, много да четете, да решавате техническите проблеми на самата станция, да сглобявате нещо, да търсите начин да се предвижвате към целта, да вдигате нивото на героя и понякога да се биете.
Ресурсите тук са много малко, патроните и аптечките са винаги в недостиг, затова трябва да се научите да се адаптирате, от противниците ви трябва да бягате, да се криете и разумно да се предвижвате.
Техниката ще може да си сглобявате сами, а най-важното умение за вас ще си бъде вашето внимание, понякога да намерите скрит сейф или бележка с код за вратата която ви трябва е много трудно, но е задължително.
Най-важното с което се запомнят битките в Prey е мисленето, когато имате много патрони може и да се сблъскате с противника ви лице в лице, но най-често вие няма да имате нищо с което да се биете а като бонус и малко живот и точно в такива случаи вие ще трябва да импровизирате, и да ползвате всички средства които може да намерите.
Враговете тук са много разнообразни и ви подканват да търсите особен подход към всеки един от тях, едни например се маскират по облик на даден предмет и ви нападат щом ги доближите, други си създават двойници, стрелят със гъста енергия и изключват оръжието ви, трети пък могат да летят, блокират вашите умения и превръщат хората в зомби, а някакви си невидими чудовища имат възможността да ви вдигнат във въздуха с теликинез. А като итог, кратките битки се заместват с доста напрегнати сражения.
Благодарение на новата модификация Неуромодове, Морган може да поеме уменията на враговете си, например теликинез, или пък експлозии със силата на мисълта. Но затова пък, доста разшумялата възможност да ставаме всеразлични предмети не ме впечатли.
Да с нейна помощ може да преминаваме в труднодостъпни места, но за жалост тя е доста неудобна, наоколо трябва да има определен предмет с който бихме могли да преминем чрез отвора, а пък и енергията се изхабява от това доста.
Ако бивате атакувани от електричество по-добре е да не стоите на железния под или в близката локва. Враговете които са настъпили в гориво може да възпламините, също така може да отворите газовата тръба с един изстрел, или пък обратното да спирате всевъзможни пропускания на елементи с изстрел от вашия гипсохвъргач.
Гипсовата пушка е един от най-ползваните ми инструменти, може да затворите дупка, да спрете голям вентилатор и враговете ви да си останат на едно място, също така с нейна помощ може да правите стълби и да се качвате в най-неочаквани места.
В този план играта изобщо не ви слага никакви граници, може да се хванете почти за всичко. Всеки един боклук тук ще можете да разглобите за допълнителни ресурси, а ресурсите пък на нужните ви предмети и точно заради това аз не спирах да се оглеждам за най-ненужните неща които можех да събера, защото всяка счупена химикалка е шанс на нов пълнител патрони или аптечка.
Всичко това ни създава реално усещане за оцеляване на една космическа станция, а като плюс това, че всяка чаша, или изкушаващ ви пистолет може да бъде извънземното което ще иска да ви убие. След няколко такива инцидента почвах да бия всичко преди да го взема в ръцете си.
Prey не може да се нарече хорър, но нещо има в тази игра което ви 4кара да настръхвате докато си пробивате път през изоставения Талос-1. Също така дори да играем ще ни бъде сложно, на разработчиците не им пука дали играча разбира какво изобщо става, по една и съща локация с жесток респаун на врагове може да ви премятат по няколко път. В първия час играта ще ви накара да изгубите всичките си патрони и да прекарате 30-т минути в затворено помещение с чудовище, докато не намерите най-накрая патрони за да се справите с него...
Понякога всичко това става много досадно, разбира се, може да се крием, но действително нова стелт механика тук няма, враговете са твърде много и да бягаме става трудно, а без ресурси, да се бием с гаечния ключ е просто скучно.
Затова пък звуковия дизайн в играта е просто уникален, музиката и другите ефекти много грамотно ни вписват в окръжения свят, така че по врене на първите часове преминаването чрез играта беше страшничко, но графически Prey не успя да ме изненада по никакъв начин. Дизайнерите се постараха и към стила нямам претенции, но затова пък простичките текстури и заоблените модели няма да се харесат на някои.
Какво точно може да запишем като минус са малките недостатъци в системата на играта, понякога забравя да отчита демиджа, или ви стрелят през стени, ще ви се наложи да се катерите доста, а това става доста неприятно защото понякога просто стъквате в някой предмет, персонажите от време на време започват да говорят едновременно, от което да се разбере какво става в диалога е невъзможно.
Prey е невероятна игра, за тези които не обичат трудности, бавно темпо и събирането на сюжета по записи могат смело да я пропускат, но затова пък на другите тя ще се хареса с интересни геймплейни моменти и с усещането на едно истинско приключение.
След като преминете през всяка една стаичка, хакнете всеки един компютър и разберете историите на многото персонажи в играта вие просто ще се влюбите в станцията Talos-1. А от финалните кредити идва една нотка носталгия имате чувството че сте прекарали в тази игра вечност и сте преминали през много трудности.
А това според мен е една от най-страхотните емоции с които могат да ни дарят игрите.
    No results for this poll
Влез с профила си или се регистрирай, за да коментираш.