Outlast 2 - Най-страшната игра за 2017? Review/Ревю

Satsura
Satsura
в NEXT TV Публикации: 29
Бягството от непобедимото чудовище е една от основните механики в жанра хоръра, първата част на Outlast беше построена основно на същото и дори критиците да са я признали за най-добрата страшна игра за 2013 година, много хора я смятат за твърде линейна.



Четири години костваха на студиото Red Barrels да направят тази дългоочаквана игра и те се надяваха на старата формула на успеха, само че провървя тя вече не толкова добре. Сюжетът на Outlast 2 е както винаги добър, но локациите си останаха линейни, а многото гонитби удрят повече нервите отколкото на психиката.

Главният герой Блейк е поредният журналист с камера, този път обаче той не е сам в този ад, а именно с бремената си жена Лин, която почти веднага бива хваната от местните сатанисти. Целта е очевидна, трябва да спасим жена си и по възможност да разберем какво под дяволите става в местната община на религиозните фанатици, но и да не умрем в процеса, разбира се.

Враговете в играта са много, и да разбираме как и какво правят те ще трябва да уточняваме сами. Патрулират месноста обикновени глупачета, дори и на високите нива на сложност те няма да ви гонят повече от десет метра, затова пък срещите с сюжетните и заскриптираните чудовища ще станат един нощен кошмар дори и за ветераните на тази игра.

Умираме отново и отново и отново, докато не научим схемата на действията на нашия враг и това прави играта по-скоро досадна отколкото страшна, първите две,три умирания все още оставят тази тревога в сърцата ни, но когато вече ние свикнем това остава нищо повече от недоволство.
Безкрайните повторения ни лишават от чувството на страх, защото играта не дава дори и намеци за това как да продължим напред. А когато в огромна локация трябва да намери един единствен малък проход, досадната дупка в оградата, това става просто непоносимо.
Отворените карти, зоните за изследване останаха все същите коридори с невидимите стени и фиксираните точни на вход и изход.
От време на време играта успява да ни изплаши, за жалост това става само в ранните развилки на играта, силует в коридора, внезапно преминаваща сянка, или зловещ звук, да някои от сцените наистина са срежисирани много добре, но от нервното бягане между тези моменти чувствате по-скоро досада отколкото страх.

Затова пък по озвучаването на персонажите, създателите на Outlast 2 положиха невероятен труд, страшните гласове на враговете ви дори усилват общата атмосфера на страшните области. Но за жалост протагониста звучи доста по-слабичко, изплашеното дишане при стелс мисиите е добро, но реакцията на пореден разчленен труп е по-скоро обикновена, все едно вече е свикнал, но няма да лъжа дори ние вече свикнахме.
Общата атмосфера ме караше по-скоро да съм нервен, а не да се ужасявам пред гледките, в играта има доста добро визуално и музикално оформление, сюжетните движения са също достойни, огрии, разчленение, убиващ новоредените култ, лудите сатанисти канибали и останалите чудесии са направени доста по канона, но добре. Проблемата обаче е в това, че игровият процес постоянно се ускорява, оставяйки все по-малко време на изследването.

Бързината е най-обидния недостатък на играта, при сюжета и персонажите които имаха огромен потенциал, Outlast 2 можеше да стане редом до класиките като Silent Hill, но съспенса, зловещото чакане и ужасяващите персонажи преминаха на втори план, отстъпвайки място на досадните препускания в тъмнината.

Дори и финала, който би трябвало да бъде сюжетната бомба, се получи доста не доразказан, но проблема не е в това, че на ужасите не им стига зрелищност или адрениалин, ако старата Silen hill стана една от култовите, това значи, че просто подхода към самите играчи е избран неправилно, това явно не са ленейни коридори, преувеличеното насилие и религиозните послания които просто не успяваш да осмислиш, заради невероятното темпо.
Outlast 2 не е лоша игра, тя не не позволява да се отпуснем нито за миг, но предлага все същото което ни предложи и преди четири години, дори да е с подобрена графика, звук и няколко нови неща. Като за край мога да кажа, че от тази игра се получи не толкова хорър колкото атмосферен и страшен симулатор за бягане по коридори за възрастни.
    No results for this poll
Влез с профила си или се регистрирай, за да коментираш.