Mass Effect: Andromeda е Witcher 3 в космоса, или не?

Satsura
Satsura
редактирано March 26 в NEXT TV Публикации: 29


Авторите на „Mass Effect: Andromeda“ сякаш работиха на два различни отбора, едни правиха мечтаната „Mass Effect“, другите се опитваха да пренесат опита от „Dragon Age : Inquisition“ на друга вселена. Забавното е, че и първия и втория отбор приoспяха.
Сюжетът на Андромеда се върти около прехода на човечеството в друга галактика. Десетки хиляди жители от млечния път, между които има доста хора, решиха да търсят нов дом, но както винаги нещо се обърка.
След пробуждането от 600-н годишния крио-сън, многото от колонистите се сблъскаха с жестоката реалност, голяма част от „Ковчега“ се изгуби, главнокомандващия на експедицията е мъртъв, потенциалните планети за живот се оказаха неоправдани, а пък разочарованите пътници подготвят бунт.
И това е ако не говорим за по-сериозните проблеми, тайнствен космически облак и новата за нас раса Кет, които ни посрещнаха с огън от всички оръдия. Разбира се, да оправяме всичко е възложено на главния герой, след това всичко върви както ние си го знаем, приключения, изследвания, битки и разговори на палубата на нашия кораб.
В своите най-добри моменти, Андромеда ни напомня за първата част на „Mass Effect“, нови места, персонажи, нови планети и много предмети за събиране. А като черешката на тортата, ужасно много интересни диалози и атмосферата на едно истинско космическо приключение.
Но да наречем новата история като отлична, също като и лоша просто не може. Тя е просто стандартна, не е лоша, но доста набита с клишета, всичко е по класическата схема на BioWare, света е в опасност, има старинни построения и разбира се, злодей със свои лични планове. Така че играчите ги отправят да търсят тези построения и да убиваме лошите, без откровения.
Новите светове също не успяха да удивят, комплекта е стандартен, няколко пустини, заснежени планети, до болка приличаща на една от света на StarWars, светещи джунги, които вече напомнят на Аватар от Камерън. Има дори и град на бунтовниците, локалната Омега, като цяло смяната на галактиката малко какво промени.
И все пак определена интрига тук присъства, кои са тези реликти, какво са правили тук и къде изчезнаха, дружелюбната цивилизация Ангара, също е пълна с мистерии, как работи тяхната реинкорнация, а злодеите Кети са цяла империя със своя ерархия, технолоия и тайни.
Играча буквално го натрупват с диалози, истории и куестове, за съжаление повечето от тях са далеч от интересни и добре написани, но някои все пак ни дават емоционално съпричастие. Буквално във всяка населена локация може да чуете десетки интересни разговори, също така често вие самите да вземете участие в тях.
Също така, нито в една „Mass Effect“ героят не е бил натоварен с толкова изисквания, всички куестове са далеч от интересни за да се фокусирате на тях, но скучни сайдове е имало и в предишните части. Докато тук се намират доста добре изписани куестове, например разследването на първото убийство в новата галактика, за което в затвора лежи невинен персонаж, или да кажем журналистката Азари ще Ви помоли да дадете интервю, работата с нея може да се удължи което да доведе до ред забавни ситуации и дори към роман с пришелеца.
Но все пак главното с което радва Андромеда е корабът на Pathfinder-a и неговият екипаж, да същата привързаност веднага няма да изпитате като с екипажа от Нормандия, но към края на Вас все повече и повече ви пука за техните чувства.
За щастие разработчиците не ни дават твърде малко такива ситуации, приятелите на главния герой имат не малко тъжни истории от тяхното минало, проблемите на настоящето и интересни идеи за бъдещето, торианката Ветра, например винаги има проблеми с по-малката ѝ сестра, суровият отвън но топъл отвътре Ангара‘Джа Ал , постоянно се опитва да намери подход към хората и да подобри отношенията между расите.
Героите могат да Ви предложат да се разходите заедно, да се сбиете в бара и дори да се запознаете с техните близки, палубата на Буря е забавно и винаги нещо се случва.
Романите тук, са реализирани почти по същия начин като в предишните “Mass Effect“, по времето на разговора си с персонажа Вие просто избирате романтичните диалози и изпълнявате личните куестове на вашата любов, при секс сцените най-накрая се появи пълноценна голота. Друга работа е че реализацията пречупва впечатлението, да гледаме на квадратни дупета и дървената мимика в такива моменти е доста тъжно.
Разстройва също така,че някои от романтичните линии са изписани доста зле, героите доста често говорят пълни глупости и изглеждат много объркващо. Дори и качеството на диалозите в повечето случаи е на достойно ниво, но от време на време то се спуска до ужасни моменти с опитите на персонажите да се пошегуват или да изкажат техните мисли.
Понякога от диалозите на героите, не се разбира винаги какво са искали да кажат сценаристите, те обичат да изпускат важните детайли и рязко да сменят темата, особено в мисиите на основния сюжет.
Още един сериозен проблем на играта е техническата реализация, лицевата анимация е ужасна, очите на някои персонажи са просто безжизнени, устата почти винаги се движи отделно от лицето, като че ли на екрана героят се справя със силни емоции, лицето му е каменно, а устните са се изкривили за усмивка. Това много неприятно съсипва впечатлението.
Тук има още и комплект от досадни неизправности, като не изчистени текстури, ниска честота на кадрите, дори и на конзола и разбира се счупените скриптове.
Също така в Андромеда обичат да напомнят за недостатъците на миналата игра на студиото, Инквизицията. Когато приключението свършва, играта става рутина, дори и интересните сайд куестове не могат да подобрят положението от куестове от вида сканирайте десет тревички, или занеси амулета към могилата на вашия приятел, или да караш по пустините дебри на планетата с вашия джип.
Да вашия джип се получи доста добре, много приятно е да се кара, на заснежената планета ще трябва да се ориентирате на малките светлинки в мъглата, в горите Вие често ще трябва да превключвате скоростите, за да се изкачите по някой стръмен склон, а на накой астероид колата излита след всеки скок. Работата е там, че на самите пустини няма какво да се прави, вие или карата от точка до точка, или събирате материали за вашата екипировка, което е много безцелно след като може да купите всичко от вендора и да спестите много време.
Разбира се, основното какво трябва да правят играчите е да изграждат Аванпостове и тук също няма с какво да се похвалим, за да построите градче на дадена планета, първото което трябва да направите e да преживеете едни от най-скучните сайд куестове, например да намерите и да активирате монолитите на Реликтите, за да изчистите въздуха, и да унищожите базите на Кетите и всичко това не може да се каже, че е интересно.
Още едно важно нещо което което ни дава доста двустранно впечатление е боевата система, в първите часове, когато героят няма никакви способности и не е свикнал към битките, екшъна тук доста ще ви разочарова, но когато осъзнаваш, че да играеш както сме играли в предишните части на Андромеда е доста грешно от наша страна.
Като първо героят е станал доста по-рязък, с помощта на рекетната раница той може да прави резки скокове встрани, високо да скача и дори да стреля докато лети в пространството. Като второ биотическите умения са реализирани много по-добре, може да хващате и да мятате враговете ви, да правите зрелищни експлозии, и мигновено да се приближавате към противниците си от десетки метри.
Скиловете на героя имат три направления, оръжие, биотика и техника, всеки клон има доста солиден комплект от скилове. Също така всместо системата на класовете, разработчиците добавиха системата на профилите, които може да се сменят по времето на битка.
Андромеда може да бъде както старата добра „Mass Effect“, така и “Mass Effect Inquisition”, както я нарекоха феновете ѝ, ако се занимавате с всичките сайд скучнотии, наистина ще ви стане тежко, но когато не се занимавате с рутината, играта е прекрасна, главното е правилно да избирате своите куестове.
Сайд куестовете може просто да се избягват, вместо това може да посветите това време на личните куестове на вашите съюзници, изследванията и търсенето на изгубените Ковчези и тогава Андромеда ще се разкрие от съвсем друга страна.
В тези мисии ще се съдържа всичко за което тази серия толкова се обича, тежки решения и възможността да се стреля докато се води дискусията, и добре поставените куестове.
Аз изпипах Андромеда с около 40 часа, да понякога се ядосвах на кривата анимация и на многото бъгове, понякога нищо не схващах от ужасните диалози, а основния сюжет не ме въвлечи, както направи сюжета на трилогията, но голямата част от времето се наслаждавах на пребиваването си в Андромеда и дори не ми хрумваше да я напусна.
Да играта може и трябва да получи своята критика, тя дори не може да се сравни с първите две части, но след преминаването чрез играта все пак може да се каже, че това е истинският „Mass Effect“ с атмосферата на космическото приключение и приятната атмосфера на нашия кораб Буря и точно за това дами и господа си струва да стиснете зъби и да го изпитате сами.
Благодаря Ви за вниманието
Post edited by Satsura on
Влез с профила си или се регистрирай, за да коментираш.