Tom Clancy Ghost Recon: Wildlands Review - Някои са просто войници, ние сме призраци

Satsura
Satsura
в NEXT TV Публикации: 29


Не толкова отдавна творческият директор на Ubisoft заяви, че смятат да правят по-голям акцент
върху историите които играчите си правят сами, вместо да следват специално създаден скрипт. Това, по негови думи е, много по-интересно от това да гледаме красиви клипчета.
Първата игра от новото поколение той назова следващата „Assassin’s Creed“, но изглежда, че в Ubisoft решиха да си сдържат обещанието по-рано. В новата „Ghost Recon“, разбира се има сюжет, но той изпълнява, по скоро фонови функции, а целият геймплей напълно е отдаден на волята на играча.
Tози път в „Ghost Recon“ се разказва, как неуморно отряда на призраците води война с картела който е завзел цялата страна. Създателите проведоха огромна работа над структурата на картела, неговата философия, биографиите на босовете, многото разпръснати документи, пропагандата по радиото, приятните разговори със членовете на отряда, всичко това е огромен труд и митологията на играта е наистина прекрасна.
Картелът „Санта Бланка“ като за изненада, се получи една доста разумна организация, с много интриги и запомнящите се личности. Големите събития около криминалната структура са повече от достатъчни, също така главните персонажи бързо се запомнят.
Същият El Sueno може да се похвали с занимателна биография, харизматична натура с татуировки върху цялото му лице и доста забелижителен характер, той е много религиозен и дори е написал негова версия на библията, никога не лъже, но е убивал и ще убива още, почти идеален образ на един злодей, харизматичен и противоречив.
За жалост това всичко е по-скоро изнесено като фон и се подава с помощта на видеота или разговори, зрелищни кът сцени за съжаление няма да видите. Сюжетът ни се подава по порции и в реално време.
Отказвайки се от пълноценна история, разработчиците предложиха на играчите да създават техни собствени уникални ситуации, в ръкавите на призраците е целия свят с ужасно много мисии, а като плюс главните герои могат сами да избират под какъв ред да подготвят унищожението на картела.
Като избор има четири важни за картела направления и призраците трябва да ги саботират, безопасност, охрана и огнева мощ на картела, влияние, или пропаганда и също така производството и контрабанда на наркотици. С всяко направление се занимават в различни части от страната, а управляват всичко това определени хора, босовете на картела.
Задачата ни е да ги премахнем, само че като за начало ние трябва да ги примамим, или да ги идентифицираме, като изпълним ред от допълнителни мисии.
Първата ни работа е да пътешестваме и да събираме информация за места които да ни издадат местонахождението на главните мисии, да събираме ъпгрейди и други второстепенни мисии, и щом данните са достатъчни, започва методичното зачистване.
От всички тези мисии просто не може да решиш накъде да тръгнеш, но всъщност те са няколко основни вида, открадваме самолети, или въртолети, превземаме конвои, разпитваме пленниците, изключваме радиостанции, хакваме компютри и търсим информация. Също така не забравяме за съндъците с припаси, скил точките и обновления за оръжието ни. Всичко това ни трябва за да станем съвършени в работата на един призрак. И разбира се ще го събираме всичко това доста време, оръжието може да се разглоби буквално по детайли.
Също така тук има богата възможност за персонализация, героя може да се обучава, като му отключваме различни навици, от умението да се скача с парашут до покачването на точността в момента на изстрела. Възможността да се смени гардероба също присъства, но това разбира се не е „Sims“, дрехите и цветовете изглеждат точно към темата на тази игра, така че както и да се стараете, на края все пак ще имате доста реалистичен боец на спецназ.
Всички мисии имат нещо общо, но не може да се каже, че това е лошо, мисиите като открадни, убий, намери просто ни примамват да ги изпълним, вътре в нас все пак се събужда един перфекционист и той просто иска да събере колкото се може повече, за да отвори например C4, да намери нов автомат, или мушка за снайпера ни.
Този игрален свят има с какво да се похвали, държавата наистина е огромна, има ужасно много природни зони, от джунглите до горите и пустините, а пейзажите са красиви до безумие, прелитайки с хеликоптер над долината е трудно да се удиржиш да не направиш десетки скрийншотове.
О боже а какви звуци издават птиците и музиката между спокойните пътешествия, разнообразието на локациите помага на играта да живне, колкото и да са схожи мисиите, когато едни преминават в джунглата а другите в горите, това просто прави целия процес свеж и не изтъркан.
Понякога местността тук, по някакъв начин ни изненадва, в гората покрай нас няколко пъти преминаваха сърни, дори един път когато летяхме над едно езеро успяхме да изплашим рой фламинго, зрелището се получи уникално. По време на дъжд „Wildlands“ отново се трансформира, асвалта започва да блести, по колите полепва кал и в такива моменти се иска просто да оставиш всичко и да правиш скрийншотове.
Също така хвалба се иска и за стрелбата, оръжието в играта се усеща невероятно добре, а пък какво удовлетворение имаш след като уцелиш някой... Патрона от снайпера, както и трябва, не веднага долита до отдалечената цел. От друга страна, в механиката на екшъна има и няколко неудобни момента, с които трябва да свикнете. Героят не винаги залепва когато застава в ковър и разбира се, няма как да не спомена за физиката на транспорта всички автомобили се държат различно, градските леки коли се занасят по завоите, микробусите напротив са стабилни, но с тях е сложно да се маневрира и като цяло всяко возене в „Wildlands“ се превръща в смъртоносна руска рулетка.
Затова пък по време на преследване занасянето на колите идва точно на място, тя добавя на събитията кинематографичност, какво наистина искам да похваля за доброто управление това са лодките и хеликоптерите. Всъщност с хеликоптерите и самолетите, са свързани едни от най-ярките и запомнящи се моменти на играта.
Колкото и недостатъци да има играта, спасяват я свободата на действие и кооператива, да много от мисиите са доста прости, почти винаги има вражеска база където се намира нещо което трябва да откраднете или унищожите, там най-вероятно ще има няколко патрула, сирена, няколко вида транспорт, като цяло стандартната схема.
Но интересното е, че нито една игра ДО СЕГА не дава такъв простор на действие и отборно взаимодействие. Като първо към всека база може да се промъкнем от много страни, или да заемете позиция на височина и да убиете всеки един излязъл на мерника ви. Дори и в бункера, от който по сюжет трябва да откраднем информация, има няколко входа.
Като второ тук има много тънкости, например през нощта враговете си лягат да спят, от техния лагер може да се остави без ток, също така дори ако вземете вражеската кола имате шансове да минете вратите на базата без съпротивление.
И разбира се най-важното, в притежанието на играча има доста добро количество от техника, оръжие и транспорт за да експериментираме и постоянно да правим нещо ново.
Искате да се промъкнете в лагера с пистолет който има заглушител? – Заповядайте!
Искате да играете като снайпер и да убиете всички от далеч? – Разбира се!
Да проведете разузнаване? – За това специално има дрон.
Той може да прегледа локацията, да отбележи враговете, с помощта на дрона може да контролирате почти цялото бойно поле.
Може да получите удоволствие дори и да играете сам с AI помощници. Да, с тях особено сложни схеми няма да се получат но може и да синхронизирате изстрелите си с тях, също така те докладват за местонахождението на враговете, и дори са биват доста полезни. Главното е при всичко това вие да ви стига фантазията за експерименти, „Wildlands“ е направена специално за импровизация.
Но все пак най-интересно е да се преминава през играта с приятели и този екшън изведнъж се превръща в един от най-добрите в света конструктори по бойни ситуации. В отбор може да се измислят интересни планове, да се разпределят ролите, или просто да правите непредсказуем екшън и тогава геймплея става съвсем различен.
В първите часове може да имате грешна представа за играта, работата е в това, че играчите просто нямат достатъчно инструменти за да им стане по-интересно. Всички тези C4, дронове, и друго трябва да купувате, събирайки ресурси.
За щастие на по-късните етапи ситуацията се променя, като първо имате достъп до доста мощна екипировка, като второ базите на враговете стават все по-тежки за зачистване, по често се намесват хеликоптери, заглушават дроновете, атакуват авиацията с помощта на PVO и тем подобни.
На високите нива на сложност ще трябва да приложите максимум имповизация, особено в тези мисии където трябва да действате без да ви забележат.
Да „Wildlands“ има недостатъци, но факта си остава факт, такива богати на възможност кооперативни екшъни почти няма. Ако преминавате през нея в правилната компания и проявявате остроумие, може да направите невероятно количество нови ситуации.
И ТОВА СТРАХОТНО.
Влез с профила си или се регистрирай, за да коментираш.