Horizon Zero Dawn Review - Последен шанс на човечеството

Satsura
Satsura
в Видео игри Публикации: 29
Понякога съжеляваш, че устройство за изтриване на паметта ни съществува само в филма „Мъже в черно“ в реалния ни живот спойлерите са необратими, а неочакваните развилки са неочаквани само в първия път. Точно за това в ревюто си за някои моменти ще разкажа с намеци, или пък изобщо няма да кажа нищо, специално за да нямате излишни познания които да ви развалят насладата от страхотното запознаване с „Horizon Zero Dawn“ и нейните невероятни приключения които ще са много.




Когато холандското студио „Gorilla Games“ обявиха че следващата тяхна игра няма да бъде коридорен шуутер, а екшън с отворен свят, беше трудно да се въздържа от скепсис. Отворения свят, последно време, сякаш стана задължителен в повечето “Triple A” проекти, но малко къде той беше наистина жив, плюс това и екшъните не са ни новост, но затова пък сетинга наистина ни спечели.
Образът на воина, който с лък и копие се изправя срещу огромните машини, се показа като едно мрачно бъдеще на човечеството. Хората претърпяха катастрофа в своя прогрес и тя била толкова мощна, че това хвърли хората към първобитния живот.
Те живеят в скромни селища, занимават се със събиране и лов и само най-доблестните от тях не се страхуват да се изправят срещу машините, които царят над тази планета. Обширните пространства по които се скитат огромни, механически животни, пораслите с трева древни руини, изпепелени пустини и заснежените гори, мрачни пещери и селища.

Тукащния свят понякога ни подарява такива гледки, че имаш желанието да извикаш съседите за да им покажеш няколко снимки които си направил в „Photo mode“. И разбира се не последна роля тук изигра новия engine на “Gorilla games“ който се казва „Decima“ , върху който се прави играта на Хидео Кодзима „Death Stranding“.
Където и да отидем нито веднъж няма да видите лоадинг скрийн, дърветата и тревата изглеждат като истински, деня се сменя с нощта , дъжда със снега и с нищо не може да се обърка сянката на “Thunderjaw”, тя означава, че трябва да внимаваш.

Червенокосото момиче Алой, от пръв поглед губеше под всички виртуални женски пресонажи, не толкова красива, непохватна, косата не сресана и дрехите които носи са далеч от изящни. Обикновен човек, не грациозната завоевателница с голям бюст, обикновен и заради това и затове жив. Нашата Алой е прокудена и тежка ѝ история ще ни бъде разказана от самото детство. Тя наистина заслужава внимание, защото за целия ѝ живот Алой нито веднъж не е говорила нормално с никого освен нейния покровител Ръст.

Майките са криели от нея децата си, момчетата са хвърляли по нея с камъни, а възрастните мъже започвали да се молят на великата „майка“ ако Алой се опитваше да говори с тях, причините за което ни предстои да разберем. Момичето започна да учи войнишкото майсторство за да получи шанс да се върне към своето племе. И тя получава този шанс, но след толкова години изгнание и унижения, ще може ли тя да приеме хората които са хвърляли камъни по нея.
Сюжетната кампания за жалост отива на втори план по очарование на най-добрите истории от третия Witcher, но „CD PROJECT RED“ имаха солиден литературен фундамент който нямаха създателите на „Horizon Zero Dawn“, те притежаваха само тяхната фантазия.
Без да се отдаваме на спойлерните подробности, ще кажа така, основните куестове са добре преработени, снабдени са с добри кът сцени и имат доста неочаквани развръзки и открития. В играта ние винаги разбираме какво трябва да правим и защо. И основни съм съгласен, че трябва да отидем там където ни отправят. Сайд куестовете вече са по-простички и техните участниците понякога се запомнят много сложно, или дори да се отличат един от друг, всички все едно са еднакви, но разбира се понякога попадаме на необикновени персонажи с ярки характери.
В сюжетната линия на играта няма разклонения, всички тайни си имат една истина и всички събития клонят към единствения финал, но в диалозите има вариации, Алой може да се опита да излъже, да заплаши, или да отвори душата му, тя може да реши, да живее ли някой, или да умре. Някои от тези решения влияят на следващите събития, но основната им цел е да даде на играча да разбере каква е Алой.
Не изобщо не е супер герой, да тя доста добре се катери, балансира на въжетата и точно стреля от лъка си, ако и помогнем да се прицели, но основните ѝ сили идват, както и на Батман, от техниката която използва тя. Намереният в древните руини фокус отваря на Алой това което не е достъпно на другите, например тя вижда слабите точки на машините, може да изчисли маршрута им и дори да види какви части ще се паднат от тяхното тяло. С помощта на този фокус, Алой чете информация от старите апарати, чете дневниците на отдавна умрелите хора, а в разследването фокусът действа като зрението на Гералт от Witcher, на това са построени ред куестове, там Алой търси доказателства и върви по следата на виновника.
По-късно в нейния арсенал се добавя вирусно копие, с неговата помощ може да се отварят електронни врати и да се управляват машините, именно копието ни осигурява с машини които можем да яздим. Такова богатство от умения може да се покаже твърде мощна помощ, но всъщност технологическото превосходство само малко увеличава шансовете на Алой към победата. Защото противниците ѝ са бронирани машини, въоръжени с огромна огнестрелна мощ и дори един малък техен удар събаря Алой на земята.
Те са неуморими и смъртоносни, те забелязват всяко движение и никога не пропускат удар, а какво има Алой, Алой отново има проблеми, свършиха стрелите, трябва да отива за припаси.
В чистото поле растат треви, част от тях са лечебни, защитни и подсилващи напитки, други може да се употребява веднага, за да се възстанови живота. В гората бягат зайци, лисици, глигани и пуйки, в езерата и реките плува сьомга, но всички те са обречени. За да се справите с машините Ви трябват стрели, бомби, капани, мини всичко това правим с собствените ни ръце, дори за да се преместим бързо към отдалечения ни лагер ще ни трябват ресурси.
Но и с това не се ограничаваме, с десетки стрели и няколко бомби, няма да сме от голяма полза, ще трябва да увеличаваме капацитета на нашите раници повече, повече и повече, целият комплект ще ви изисква стабилно количество кожи, кости, дървесина и разбира се, метелически пърчета, без тях изобщо сте на никъде, те са валутата в играта.
Обикновените стрели се правят от това което виждаме около нас, но редките компоненти за по-сложните снаряди се добиват от машините, тях трябва да уцелвате с точен изстрел, преди това сканирайки го с фокуса си, къде се намират те, дори когато Алой се въоръжи, до такава степен, че ще може да убива досадните Гледачи с един удар на копието, тя така или иначе ще се отбива от главния път, за да убие заек, или да събере трева.
С покачването на левела, нуждата от припасите няма да отмине, затова в играта е невъзможно да се зачисти някаква територия, да се убият всички роботи може, но след един час на тяхно място ще се появят нови. Боеприпаси тук наистина са много, три вида стрели за всеки един от лъковете, три вида бомби, мините тук не смятам, те са в различно меню. Веднага да се сдобиете с това разнообразие разбира се, няма да стане, ще трябва бавно да развивате знанията и боевите навици на Алой, те наистина ще ви трябват, защото тактиката тук е различна за всеки вид машини.
С един изстрел или удар на копието може да се убият само най-слабите и малки роботи, от всички останали ще трябва да бягате, едновременно хвърляки бомби, мини и едновременно сменяйки различните видове стрели, с едни разбиваме дебелите части на бронята, с други премахваме компонентите и постоянно бягаме от удара. В близък бой Алой има малко шансове, дори ако тя облече бронята с металически дискове, като цяло истинско първобитно училище за оцеляване.
По сравнение с машините, човешките врагове в играта са доста глупави, бавни и несръчни. Интелекта за тях е все едно малка останала част от машинния разум, от друга страна, за реализма тук няма какво да кажа, първобитния човек наистина безнадеждно губи от робота и в реакция, и в нанасянето на щета.
Качествените недостатъци, хората компенсират с количествено превъзходство, струва само да пипнеш един, като всички се стичват на шума. Затова лагерите на разбойниците се превръщат в площадка на стелс мисии.
В отворения свят, има множество занимания, а Алой има огромен списък от куестове, има изпитания в ловджийските места където за време и по определен начит трябва да се убият определено количество машини, също така присъстват огромните дългошии, върху които ще трябва да се покатерите, имате древни руини където ви чака или трудна битка или сложна задача.
В „Horizon Zero Dawn“ времето жестоко се отнесе към земята, ще е доста голям късмет да изровите малка камбанка отпреди две хиляди години, а още по-голям късмет да изровите голяма чаша с надпис на нея „На баку.“ За такива трофеи търговеца щедро ще ви се отблагодари.
Затова пък игровият свят е честен, ако между камъните има процеп, или в оградата има дупка то това означава, че от там може да се мине. Ако планината изглежда достъпна, значи може да се покорите върху нея и най-хубавото е че правилни и неправилни пътища тук няма.
Всеки от играчите ще разбере къде в играта са недостатъците, да се воюва с хората не е толкова интересно колкото е с машините, а вместо да търсим съкровища може да купим карти където се виждат редките реликвии и да си развалим удоволствието.
В света няма толкова ярки забележителности, част от сюжета се събира от малки и понякога неразберими пърчета, второстепенните куестове са слабички, началото е доста забавено, но всичко това толкова бързо се забравя, новото мастило на „Gorilla Games“ излезе не иделно, но затова пък мащабно, зрелищно и увличащо на десетки часове.

„Horizon Zero Dawn“ е главното събитие на началото на 2017 година и да се пропуска такъв проект е просто недопустимо ако вие уважавате интерактивното изкуство.
Влез с профила си или се регистрирай, за да коментираш.