For Honor Ревю

Satsura
Satsura
в NEXT TV Публикации: 29


От самото начало изглеждаше, че създателите на „For Honor“ са избрали сложен път, те взеха не най-популярния сетинг, създадоха изключително сложна за усвояване механика и плюс решиха всичко това да е мултиплеър. Колко са се оправдали тези рискове, ще покажат продажбите, но се уверено мога да кажа, че със най-важното създателите са се справили.Те направиха играта увлекателна.
Дори когато играта е ориентирана на мрежови битки, сънгъла също присъства. Той идеално се справя с главната си задача, а именно да ни запознае с бойната система и представя света за който ние ще проливаме кръв мутлиплеъра, а като бонус дори ни дава няколко часа наистина забавни сражения.
Сюжетът тук е пределно прост, имало едно време рицари, самураи и викинги, и живяха те относително добре, но в един прекрасен ден настана катаклизъм, който остави в нещета всички фракции, така започна хилядолетната война и дори когато проблема с водата и храната беше се изчерпал, фракциите продължили да воюват, така по навик.
А сега, масло в огъня подлива загадъчна особа с приличащ на череп шлем, тя искрено вярва, че правото да живеят има само воините и за да ускори естествения отбор разпалва поредната война. Точно на тази война ние ще трябва да се сражаваме.Никакви откровения.
В периода от осем часа ще играем за различни персонажи, преминаваме чрез арени и последователно се разправяме с различни врагове. И понякога дори гледаме кът сцени, в тях героите крещят нещо за чест, предателство, война, своя народ и подобно. Историята не е от сложните, но със цел, тя лека полека ни подвежда към логичния и малко тъжния финал.
Бойната система на „For Honor“ е невероятен хибрид на механиките от екшъна и файтинга, когато героят обкръжен всякаква дреболия, играта не може да се отличи от обикновения слешър, но щом се срещнеш със сериозен противник, които са много, всичко веднага се променя.
Първо, ние може да атакуваме и да блокираме от трите страни, отгоре, отдясно и отляво, тоест просто да блокираш не е достатъчно, трябва да отразиш удара именно от тази страна от която идва ударът, атакуването също изисква мислене, обикновеното комбо от удари противникът ви ще отрази с лекота, така че трябва да се търсят отворени места, да се лъже, замахвайки от една страна и удряйки от друга и тем подобни начини.
Освен това, тук има комбинации на ударите, възможност да се пробие блока, париране, захвати, бутания, удари от скок и от спринт и още много много различни неща които се учат с часовете прекарани в играта и всичко това прави битката напрегната и много сложна, където мисленето, наблюдението и търпението са не по-малко важни от това навреме да се отбие атаката.
При всичко това, главното което прави този проект увлекателен са персонажите, които излизат в ролята на наши врагове или съюзници. Всеки достъпен боец, не е просто модел, всеки си има своите комбинации, начини да се движи, реинджа на атаката, скоростта на удара и още десетки малки подробности които Ви предстои да изучавате дълго време. Ако например викингът с брадва е бавен, но за това пък много могъщ воин, който без проблеми може да хвърля враговете си в пропастта, то тогава жената самурай с кинатата е въплъщение на скоростта, доста трудно да се доближиш до нея, разбира се , че и двамата ще имат свой комплект от атаки и движения които да правят плейстайла уникален за всеки един от тях.
И накрая финалния акорд, самите арени, те ни предлагат да започнем битката на моста на рицарски замък, или в живописна гора, но главното е, че на всяка локация има интерактивни обекти като например, огньове, шипове и пропасти, с тяхната помощ може да отървете от противника, след като го бутнете в пропастта, което много помага в битките, където враговете ви превъзхождат многочислено.
В „For Honor“ трябва да се мисли, кога да атакуваш и кога да се защитаваш, да бъдеш внимателен за да не пропуснеш някой удар отляво, да използваш всички способности на героите и да се знае на какво е способен противниковият герой. И всичко това ни отвежда на битки почни от космическо ниво, кои то дори е нямало в „Dark Souls”.
Но всички знаем, че „For Honor“ залага много на мултипрейъра си, нали? – Така, че след като сте се научили да се сражавате с ботове и достатъчно време прекарано в сюжетната кампания, веднага отивайте да чупите костите на другите играчи, тук цялата необичайната бойна система се разкрива напълно. Веднага щом влезете в битка с друг играч, всички прелести на тази механика започват да работят на сто процента. Хората са непредсказуеми, да се заучават циклите от действия които правят ботовете вече няма да е от полза, ще трябва да лъжете, да познаете перфектния момент за да счупите защитата на вашия противник, да парирате, да търсите полза от околността и да се учите да избягвате опасни места, и най-важното е това всичко да се прави навреме, защото ако побързате да атакувате, противникът просто ще се възползва от вашата слабост. И разбира се, от хората може да се очаква всевъзможна подлост, все пак хората не са най-благородните същества, бъдете готови към това, че четирима човека просто ще ви изнасят като торба с боклук. Но затова, всяка една битка генерира десетки нови ситуации, дори дуелите понякога протичат по няколко минути. Обаче, когато в битката участват по няколко играча един до друг, това може да се превърне в истинско клане, където всеки играч разменя противниците си, уклоняват се и между временно се опитват да помогнат на другаря си, в такива моменти “For Honor” е просто прекрасна.
Към мултиплейъра имам някои въпроси, разработчиците измислиха уникална механика пет мода и дори кросплатформената фракционна война, но работи всичко това, от този комплект, за съжаление, не всичко. Като първо, мрежовия код е просто ужасен, играта обича да се прекъсва в най-отговорните моменти, а понякога дори изхвърля от играта. Дори онлайн да се намират десетки хиляди хора, мачовете се прекъсват само защото хората някъде изчезват.
Като второ, има въпроси към баланса, за щастие не е нищо фатално, ще победи най-вероятно този който има повече опит, но понякога се вижда, че някои герои са твърде бързи, а другите просто доста по-добре играят на определени карти, например големците обожават местата с многото пропасти и мостове, от друга страна точно в това разнообразие от тънкости се крие една от основните прелести, играта е интересна за изучаване и учене на нови комбинации.
И накрая, усещанията и опитът, който набираме от „For Honor“ зависи от компанията в която играете и възможността да се комуникира с нея, и от мода разбира се. Тук има дуели, битки двама на двама, детмач и дори един мащабен режим за завземане на територии, но това дали те ще ви харесат напълно зависи от хората с които ще играете.
В дуелите е добре дори и да си сам, бойната система е добра и в битката не се намесва никой друг, никакви допълнителни правила, нито магии които да ползвате, само пет рунда до последната глътка въздух.

Когато бойците се срещат двама на двама, това дори е по-добре, поевявасе тактическо мислене, да се биете един на един, чест но , или да се опитате да помогнете на своя другар и разбира се, какво да правите след като съотборника е мъртъв и срещу вас са вече двама. Понякога такива битки се превръщат почти все една са взети от някой филм, когато четирима бойци танцуват един до друг, разменят удари, избягват такива и регулярно сменят противниците.
Още един мод Елиминации, това е мод четири на четири без правото на възраждане, всички бойци са разместени един на един, на различна точка от картата, така че всеки рунд започва като дуел и чак след това се превръща в отборна битка между оцелелите, при това никога не знаеш дали твоят съотборник ще успее, или ще трябва да се биеш с останалите оцелели врагове.
За тези, на които всичко което пречислих е малко, разработчиците измислиха още много активитети, в „For Honor“ има дейлита, и разбира се огромната къстомизация на героя, благодарения на която може да се оцвети, или промени, почти всеки елемент от персонажа.
Има дори фракционна война, викинги, самураи и рицари водят борба за територии на глобалната карта, нищо особено за това не трябва да се прави, „For Honor“ просто отчита достиженията на всички бойци, в зависимост от това кой каква фракция е избрал, така или иначе може да играете за всеки един от героите, бойците на най-активната фракция, след края на определен срок ще получат нови предмети и разнообразни бонуси и това е много добра мотивация след като опитът и стоманата се събира бавно.
Но веднага щом сраженията стават мащабни и започват да действат допълнителните правила, без приятели или добър отбор става доста трудно, много от играчите не играят не играят отборно, веднага щом им изтече стамината просто оставят съотборника срещу трима.
И накрая в мода доминация, където играят не само хора но и ботове, а играчите трябва да удържат контролните точки, много често играта е безсмислена, играенето с чест в тълпа просто не става, а главното е че стратегията е все същата, няколко човека заедно като ураган минават през картата, ако ви се случи да бъдете в лош отбор или да изостанете оцеляването става много сложно. Но разбира се от тълпищата ботове и големите мащаби, битките са доста забавни, няколко воини размазват вражеските миниони, и време на време се бият помежду си, а грамотното завзимане на точките изисква тактически поход. Единственото неприятно е, че уникалната механика просто отива на заден план, и дава място на простото „Button mashing“, битките в тълпата, така като са го пожелали разработчиците, просто не се получава.
В края на краищата „For Honor“ не е идеален, но комплексен симулатор на средновековния воин, най-добрата до този момент бойна система, и уникалната възможност да се почувстваме велики воини. Механиката и особеностите на героите може да се изучава часове и почти всяка всяка една битка те кара да не си поемаш дъх, но всичко това как ще потръгне проекта зависи как разработчиците ще развиват играта, в всеки един случай да се следи за това развитие ще е доста увлекателно.
Искам да благодаря приятелите, които намерих в тази игра, те ми помогнаха да изпипам тази игра на максимум и направиха часовете ми прекарани в нея, незабравими.
Благодаря за вниманието!
Влез с профила си или се регистрирай, за да коментираш.