Sniper Elite 4 Review

Satsura
Satsura
в Видео игри Публикации: 29


Сюжетът на „Sniper Elite“ се побира в няколко фрази, снайпер пътешества около света, изпълнява диверсионни мисии, и унищожава враговете на човечеството чрез оръжието си.
Главният герой Карл Фейерберн, вълк единак, който е способен да се справи с най-неизполняемите задачи, да помогне на мафията за да се отстрани нежелателна персона, проникване на строго охраняем форт, за да разбере какво толкова важно нацистите ще превозват, да унищожи системата ПВО, или да се намери лидера на съпротивлението в пълен на войници град, такъв разклад на ветераите по „Sniper Elite“ няма да ги удиви, те са се справяли с много по-трудоемки операции.
Във времената на миналите части, „Sniper Elite“ беше подвергната на критика заради своята линейност. Като че ли е симулатор на един снайпер просто трябва да дава максимално широк тактически подход към решенията на проблема, но всичко се свеждаше към заскриптирано пътешествие по ограниченото пространство. Компенсираше се всичко това, със снайперските клишета като супер удовлетворителната система X-RAY, която показва как снаряда преминава през тялото на врага.
Третата част, по идея, трябваше да добави разнообразие, поне това обещаха разработчиците. Особено номинално всяка мисия наистина започваше с това, че Карл бива изхвърлен на обширна карта и са му давани ред задачи. Изпълняването им можеше да бъде по произволен характер, но свършваше всичко почти ендакво и снайперският симулатор се превръщаше в позиционна война с нацистите.
Всичко което се изискваше беше да се заеме избраната позиция и да се направи изстрела в точния момент. Теоретически начините за действия бяха няколко, но всъщност само един водеше към тихия сценарий на зачистването. Прави така както скрипта ти казва, или се готви към топло посрещане, ние играем в стелс игра, не в шуутър....
И най-накрая от четвъртия опит студиото „Rebellion“ реализира плановете си, „Sniper Elite 4“ , събитията на която се развиват в Италия във времената на втората световна война, позволява тактически да се планират действията на Карл във вражеския тил.
В своята основа играта си е същата, във всяка мисия героят има няколко задачи, някои от тях са задължителни, други са опционални, но за всяко изпълнено Карл поличава нов ранг и точки които могат да се харчат за нови умения. Затова в интересите на играча е да се изпълнят колкото може повече, така и живота ще се улесни и преминаването чрез играта ще се удължи.
Средно за една мисия заминава един час, час и половина реално време, ако се комбинират стиловете на геймплея, някъде се стреля от автомат, другаде от пушката. На високите нива на сложност и при условията на пълната скритност една карта ще отнеме няколко часа, а преминаването на цялата игра около десет, дванадесет часа.
Нивата в „Sniper Elite 4“ станаха по-големи по сравнение с третата част, от картата най-накрая изчезнаха обозначенията на вражеските снайпери, а в геймплея изчезна един от най-верните способи за игра. Звучи странно, но четвъртата част е в много неща аналог на „Metal Gear Solid V“ нивата наистина създават впечатление на големия отворен свят, който наистина е интересно да се изследва.
Всяка мисия е задача за мислене, трябва самостоятелно да се намери точката на вход, да се изучи маршрута на движения на противниците и да се реши кой да убием а кой не. И все пак в някои моменти Rebellion не го доизпипаха, първоначално това се касае сюжета, който прост не присъства в тази игра, има само завръзка която просто обяснява случващото се, историята на бойното поле може се разбере по инструктажите между мисиите и диалозите на многочислените войници, и разбира се документите които се намират в играта.
Втория важен момент е изкуствения интелект, от една страна противниците спряха веднага да откриват местоположението на Карл след негов изстрел, койтно нито е заглушен, нито е прикрит от артилерийска канонада, от друга страна тяхното поведение просто не може да с нарече никак освен странно. Тук всичко е почти както в MGS V , сякаш войниците се опитват да са умни, заграждат те и сменят позиции, но винаги се намира лесен начин да ги излъжеш.
Като резултат това просто може да се превърне в Рамбо симулатор който просто смени сетинга към втората световна. И всичко е еднакво на всички нива на сложност, като излючим най-високия, там Карл просто твърде бързо умира и траикторията на патрона няма да може да се изчисли ей така.
Но най-обидното е, че в Rebellion дори не помислиха за някакво сценарно разнообразие, близо към финала задачите започват да стават скучни, също както произходящото на екрана, брифинг в не бойна локация, пристигане на мапа, зачистване и по ситуация евакуация от дадена точка.
За щастие на фона другите достоинства на играта на този аспект може, да се затворят очите, защото не толкова често излизат сериозни стелс екшъни, главното е, че от четвъртия опит Rebellion успяха да създадат почти идеалната игра за снайпер по времето на втората световна война.
В „Snieper Elite 4“ много неща са просто прекрасни, разнообразните мисии, възможността да се създава собствен плейстайл, в края на краищата тук просто е интересно да се стреля, разработчиците отчетоха минусите на старите игри и представиха достоен резултат. Но за жалост малките недостатъци не дават на четвъртата част да се сдобие с желаната оценка, но може да се каже със сигурност това е най-добрата „Sniper Elite“ до този ден. Фирмените клишето оставиха, а многото досадни фрагменти просто ги премахнаха, на любителите да стрелят от снайпер и феновете на серията ще я харесат.

Благодаря Ви за вниманието
Влез с профила си или се регистрирай, за да коментираш.