Nioh Review

Satsura
Satsura
редактирано February 18 в Видео игри Публикации: 29


Историята за появлението на „Nioh“ е пълна със загадки и противоречия, изначално играта, основана на недописания сценарий на култовия режисьор Акира Курасави, трябваше да излезе още преди 10 години, точно преди да бъде релийзнат Плейстейшън 3.
Издателите наобещаха много неща, но в реалността проекта за много години се махна от радарите на профилната преса и обикновените геймъри и не може да се каже, че за този проект се плачеше с крокодилски сълзи, по-скоро всички забравиха за него.
И какво бе всеобщото удивление когато разработчиците внезапно обявиха, че „Nioh“ не е само жива като проект, но и съвсем скоро ще излезе на ПС 4, а в скоро време се разбра, че преди финалната версия на играта да бъде релийзната, играчите ще имат възможността да се пробват във няколко безплатни пробни версии.
И когато първата демо версия беше пусната за всеобщо обозрение, играчите веднага записаха „Nioh“ , в списъка на потенциалните клонове на „Dark Souls“
Това не е удивително, защото новата игра работеше почти по същите правила, вместо сюжет, едни намеци, противниците са зли, а босовете безпощадни, но също така се намери и съществено отличие в най-добрите си моменти демо версията „Nioh“ беше доста по-сложна от всичките части на на „Dark Souls“ и това не е шега, степента на хардкор в следващите две бети се понамали, но същността остана неизменна.“Team Ninja“ накараха играчите да страдат и явно това не беше просто така, защото днес знаменитата игрова серия от „From Software“ има невероятна популярност.
Играчите обичат да ги боли? – Ами добре „Team Ninja“ умело се възползва от това, но не просто клонирайки успеха на някой друг, а специално създавайки продукт който ще се хареса от аудиторията.
Отличията от „Dark Souls“ в „Nioh“ честно казано са доста повече, от това което се вижда на пръв поглед. Първото което се забелязва е сетинга, ако в соулс геймерите изследваха свят който напомня средновековната европа, в „Nioh“ място на действие се явява Япония в прериода Сенгоку, но не веднага в самото начало ни предстои доста да се полутаме в лондонския тауър и разбивацията започва точно там.
Ако стартвата локация в „Dark Souls“ почти задължително се явява като полигон, който само ни запознава със играта, то в „Nioh“ първия час е най-тежкото изпитание за неподготвения играч. Противниците не са малко и удрят те много болезнено, а след няколко минути се появяват бронирани воини способни да унищожат героя с едно комбо.Смърт, релоад , смърт , релоад досконално изучаване на вражеските движения и само тогава победа и всичко това в стремителен ритъм. „Nioh“ просто не дава да се почине и от самото начало не прощава грешките.
Втория важен аспект е сюжетът, в отличие от „Dark Souls“ и „Bloodborne“ тук той се предава много по-понятно, а в центъра на събитията е историята на един моряка Уилиам който попада в 17-ти вековната Япония, навсякъде се провеждат битки, а в полетата и тъмните гори демони Йокаи, едно типично начало на хубавия екшън.
„Team Ninja“ успяха да изиграят на контраста, да от гледната точка общата логика на игровия процес „Nioh“ има твърде много общо с „Dark Souls“, голяма сложност, неоходимост да се пазят петънцата на насъбрания опит, светилище вместо огньове и противници които възкръсват всеки път щом героят умре или се помоли.
Всичко това не може да се отрече от новоизлязлата игра, а същия този контраст е в бойната система. Напомняща по-скоро на „Ninja Gaiden“ и не толкова на „Dark Souls“. Като първо, сраженията в „Nioh“ са много бързи, по мои усещания дори по-бързи от „Bloodborne“ , второ, в корена на битките се използват предимно стойките които са три , висока, средна и низка.
Една позволява да бием силно, но бавно, другата успешно да парираме, а третата ни помага да се защотаваме от многочислен противник. Именно на комбениране на стойките, а също и на грамотния анализ на ситуацията се построява бойната система „Nioh“
Също така, има разбира се, параметър на стамината, вашата и на враговете, като цяло стълкновените трябва да се чете по секунди. Кой трябва да убием първи, противника със копието, арчера или воина със катаната? Една грешка те води към смъртта, за съжалени в този разклад има присъщи на игрите на „Team Ninja“ недостатъци.
А именно за жестоката система на тайминга, не рядко се случва така, че движенията на едни или други демони и босове просто не може да се отгатнат, по-малко от секунда може да ти коства много.
Второто пресичане с „Nioh“ има „Diablo“ количеството на предметите което можем да намерим е доста голямо. Мечове, брони, брадви, копия, изчисляването на това какво може да намерим може да отнеме часове.
Най-спорната страна на „Nioh“ e техническата, да кажем, че играта се създаваше за предишното поколение конзоли, не можем, поне затова, че на ПС 3 никой не я е виждал, обаче однозначно красиви се получиха само моделите на персонажите и осветлението, всичко останало е забележимо по-зле.
Още един важен аспект, са настройките на графиката, на ПС 4 Pro както и на ПС 4, но там е по-различно, играта позволява да се избира режим, може да се играе при 30 FPS и с качествено изглаждане, или с 60 FPS и по-просто изглаждане на картината.В третия режим показателите на фреймрейта плуват, притежателите на 4К телевизори ще лицезреят „Nioh“ в цялата и красота, но ще трябва да се доволстват с 30 FPS, но на всичко това може да се затворят очи, защото „Team Ninja“ успяха да направят наистина изпъкваща игра, и невероятен ексклузив за ПС 4.
В „Nioh“ всичко е почти прекрасно, а намиращи се спорни моменти, само за пореден път показват колко авторски се получи проекта. Като заключение това е един от най-добрите екшъни за последните години. Моят вердикт? – Невероятна игра която, трябва да се хареса от всички любители на Соулс игри.
Post edited by Satsura on
Влез с профила си или се регистрирай, за да коментираш.