Защо повечето геймъри пропускат по-линейните игри?

Satsura
Satsura
в NEXT TV Публикации: 29
За тези които не им се чете този дълъг пост предлагам видеото което съм подготвил специално по темата:


Неограничен отворен свят без никакви лимити , всяка възможност , всяка посока води до ново място и до нови преживявания , но защо това е във всяка една игра в днешно време?
Защо този настрой е един от най-важните , защото в момента прелива от игри които са направени по този начин ,това може да ме прави по-стар от колкото изглеждам, но аз знам ,че понякога един уникално написан сценарий , който има определено начало , среда и край е нещо което много се цени тези дни.
Здравейте дами и господа аз съм Сатсура и днес се задавам с въпроса „Защо повечето геймъри пропускат по-линейните игри?“

И така де , нека го започна правилно , като кажа , че това не е задължително влияние на годините , за което ще разсъждавам днес , но също така знаем , че има хора които са предрасположени към носталгия на това какви игрите бяха преди и това наистина е процес на обсъждане , защото понякога този въпрос води до доста неприятни неща , ставаме доста обладани от това , както и да е аз не говоря за това от тази перспектива.
Искам да поговорим за гейм дизайн , „Verginia“ e спорна игра , в смисъла , че тя е буря в чаена чаша.Много малко хора им пука за това , но тази игра не е за тези неща , тази игра е изцяло посветена на сюжета , един специфичен ,линеен сюжет.
Сега тук може да поспорим , че не е написан по толкова линеен начин , а по-специфичен , който може да си играе с нашите мисли , което правя и аз в момента , но не че вие имате някакво влияние тук , нито имате избор който би променил нещо.
Когато превъртях „Verginia“ , бях доста объркан и ми отне доста време да осмисля на какво точно бях свидетел , но бях удовлетворен.Никой не бе искал от мене никакви микротранзакции за да продължа да играя само заради някакви статистични грайндове , които биха съставили продължителността на това преживяване малко по-дълго , напротив мисленето ми бе насочено на нещо необичайно за игрите на днешно време – КРАЯ.
Когато всички ние се доберем до края на дадена игра тя по много начини ни подтиква да продължим да играем , във някои случаи това е важно , че е възможно да играем в дадена игра дори след като пробием финалните ноти , но интересното е , че игрите са се насочили към това , че историята на не най-важната част която ние да искаме от самата игра.
Като пример може да вземем „Bloodborne“ , сюжетните елементи са пръснати из цялата игра във формата на улики , или някакви айтъми , няма значение както искате ги наричайте, по такъв начин, че вие да разберете за това което се е случило в играта до сегашния момент , нещо като предистория , по пътя към най-високото ниво към който можем да се изкачим.Не ни се задава пътя по който можем да вървим, нито ни се дават някакви задачи които трябва да изпълним и това е в игрите които си имат история.
Няма значение колко от игрите са станали напълно отворени и са свършили в подобието на „сандбокс“ преживяване и нямат каквато и да е история. „Minecraft“ и подобните и наследници , изплуват във съзнанието ми като примери по темата , но дори , да кажем „Grand Theft Auto“ , ако бихме искали да игнорираме историята , щяхме да го направим , може да правим каквото си поискаме като цяло и няма нищо лошо във това , напротив това е невероятно , това може да се нарече феномен!
Когато си помисля , че наистина може да правим това във видео игра , можем да симулираме преживявания които са неограничен брой количества , това е невероятно!

Но също така има нещо което можем да кажем за игра като „Super Mario Bros“ , където има старт няколко прегради и край.По опит мога да кажа , че има стотици игри като тази.Има също така много дискусии за това дали сме превъртели дадена игра , когато сега еквивалента на това е „Кое ниво си?,Какви са ти статовете?“ и по много причини това е по-добре , ако бъда честен.
Това е много по детайлизиран разговор, който много по-вероятно да генерира дискусия която има много под-категории. Като нещо за което в момента си говорим.Когато „Дали си превъртял играта“ е ДА или НЕ въпрос , виждаме , че разговора ни е доста прозаичен , но е много по-интересен за мен ,но пък в същото време, наистина невероятната история на която имаш минимално въздействие или изобщо нямаш, е толкова невероятно преживяване и понякога дори по-добро.

Игрите като „Metal Gear Solid“ винаги са били наблегнати на силно сюжетно влияние, много странен сюжет , но все пак силен.Като във последните игри от поредицата много от сюжета бе изрязан и вместо това те нагъчкаха повече онлайн съдържание , а сега като на зло правят смехотворната „Survival , open-world , zombie” игра , като че ли нямаме достатъчно такива, просто трябва да унищожим името на една прословута поредица – Благодаря КОНАМИ.
И в същото време ние постепенно се сдобиваме с преживявания от тези безкрайни „Free to play“ които се играят само за статистиката , който има повече айтъми или точки печели.Всички познаваме такива хора , аз съм единия от тях , всъщност това ни дава усещане за надпревара , но не може да ни предостави същото емоционално преживяване както например някоя игра с хубава история. И най-често състезателните елементи се стремят към употребата на дигитални вещи , а това не е нещо което игра с определени начало играй, дали да е чрез сюжет като „Witcher 3“ , или чрез гейм дизайн като „Super Mario Bros“, може наистина да предостави без да изглежда , че това нещо е принудително.
Сега бих искал да отбележа , нямам предвид , това че линейните игри са добре а нелинейните са зле, аз никога няма да кажа нищо подобно като това , защото има толкова много линейни боклуци и толкова много огромни, невероятни преживявания които напълно разбиват всички бариери, но когато започваме да наричаме игрите изкуство все повече и повече , повярвайте ми това става един мейнстрийм.
Трябва да си имаме на ум , че изкуството е понякога отражение на човека който го е правил , какво е мислил, или чувствал, линейната игра точно това. Ако питате мен „World of Warcraft“ е толкова изкуство колкото „Jorney“ , въпреки че двете са съвсем различни преживявания , едната е невероятно линейно , а другата с неограничени възможности.
И наистина преживяванията които някои представят като доста линейни , може да не бъдат такива, като пример „Dishonored“ , това е игра която има определено начало, среда и край , но тя ти дава много възможности как да го направиш.Сигурен съм, че някой ще го оспорва, но това е нещо относително или субективно.
Аз съм много заинтересуван в добрия сценарий , заинтересуван съм във добър дублаж на игрите , добро представяне на самия свят в който играем , също така съм заинтересован във това до каква степен някой може да напише хубава история.
Може да не ви интересуват никои от тези неща, може видео игрите да ви привличат само заради механични елементи.И аз като един другар за вас тук , ще отбележа ,че „Super Mario Bros“ , играта която продължавам да ви я натяквам , като една линейна игра , няма наистина някаква история , всичко е механика.И тук предполагам защо на много хора им липсват линейните игри , не е задължително заради това, че те имат история, много нелинейни игри всъщност представят една много достойна история, като например „Grand Theft Auto 5“ има задълбочен сюжет за това което е.
И така де, ако току-що деконструирах целия си аргумент ‚ защо под дяволите на хората им липсват линейните игри?Тук ще ви изпреваря и ще кажа , че може да е заради това, че линейните не привличат толкова много внимание , те не са маркирани като преживяване така както една игра със отворен свят като „No Man’s sky“ , а интересното е , че хората са искали „No Man’s Sky“ да бъде това за което се рекламираше , можете да видите това в техните продажби.
Но мисля, ако игрите които имат окончателен край , биха били рекламирани малко по-строго, знаете като игра с добър край , като „Bioshok INFINITE“ , или игра със богата история която ви води чрез един предопределен сценарий като „Oxenfree“ която имаше доста внимание около нея, или да речем , че редакторите биха се побъркали около соник игричките както направиха феновете и.Мисля , че хората не биха казвали „ЛИПСВАТ НИ ЛИНЕЙНИ ИГРИ!“ , защото има такива игри и те не са скрити , ние просто сме настървени на това , че те не са видео игри.
Една постоянна дискусия която хората имат за видео игрите , е за потапяне и те много често бъркат потапянето за право на избор, а това не точно така.Какво означава това Потапяне? – Ами то е чувството което симулира твоето съпричастие и това не трябва да е точно „Sandbox“ ,всичко за което сънувам мога да направя, най-често това значи , че наистина съм заинтересован във историята или тази състезателна игра с коли наистина ме кара да почувствам тази скорост с която карам, това не налага възможност за някакъв избор.
Когато ме видите да играя „Super Mario Bros“ аз винаги извършвам действие, аз съм потопен и това не е заради това , че мога да избирам моята дестинация , има флаг вдясно и аз бягам натам , ако бягам от този флаг нищо няма да стане.
Аз съм човек който харесва и двете страни на този спектрум линейната игра може да бъде толкова добра, ако не и по-добра от нелинейната или вайс-верса , но чувствам , че се напрягаме твърде много на едно от тези две неща , все едно това е единствения начин по който това може да бъде, ние сме в единия лагер , или в другия.
Със цялото ми откровение това е проблем почти във всеки един предмет който можем да покрием във видео игрите. Хората сами си рисуват рамките, които абсолютно нямат никакъв смисъл.На мен ми липсват линейните игри защото те не са толкова промотирани колкото трябва да са, не знам за вас , но мисля , че има хора които се чувстват така.

Ако имате нещо да добавите и са ви стигнали силите да ме изтърпите ще се радвам да чуя вашето мнение по въпроса в коментарите!
Благодари ви за вниманието.

Коментари

  • VeRush
    VeRush
    редактирано February 1 Публикации: 261
    "Повечето'' е малко пресилено. Една от най-популярните игри за миналата година е Uncharted 4 и то цялата поредица е парагон на линейна игра.
    Да го кажем така. Отворен свят е тип игра. Понякога човек е в настроение да разглежда един отворен свят, а понякога иска да си пука най-линейно и еднообразно.
    Въпрос на настроение и нагласа (и мода), а не че едното е по-добро от другото. По-добро в какъв смисъл?

    Друг момент е, че отвореният свят е прекрасна, но амбициозна и трудна за реализация идея. Затова голяма част от тези игри, реално или са еднообразни, като сещате се кой космически експлорър или небалансирани. Само ограничен процент от тях са пълноценни и въплътяват истински идеята. Само те може да се смятат за по-висши заглавия от по-линейните, но по-добре скриптирани конкуренти за вниманието на потребителите.
    Post edited by VeRush on
  • Satsura
    Satsura
    Публикации: 29
    Много ти благодаря за това , че изчете , или изгледа това над което съм разсъждавал.
    И разбира се за твоето мнение , това много значи за мен. :smile:
Влез с профила си или се регистрирай, за да коментираш.